З а 80-ия си рожден ден на 20 април Петър Панков получава един от най-хубави подаръци – участие на 55-километровия ски маратон в Леви.
До един от най-популярните курорти във Финландия, намиращ се на 170 км северно от полярния кръг и разполагащ с 260 км писти за ски бягане, го води синът му Борислав, на когото легендарният бегач се отблагодарява с победа.
Полярен кръг
Петър e във възрастовата категория над 75 г., а Боби, който е генерален секретар на федерацията по биатлон, се включва в надпреварата на 70 км при 55-годишните. „Накрая се чувствах малко измореничък, но беше голямо удоволствие. Естествено не е лесна работа, но аз не спирах на подкрепителните пунктове, защото после трудно се тръгва. Цялата атмосфера там е много позитивна – всички хора са отишли да споделят удоволствието, всеки иска да ти помогне, да ти съдейства. Организацията е чудесна, най-високо ниво“, разказва Панков, който се превърнал в атракция за местната телевизия.
„Излъчиха дълъг репортаж как завършвам и ми връчват медала. За тях ние сме много интересни, защото като южна държава е странно, че можем да сме сериозни конкуренти в ски бягането и понякога и да печелим!“, обяснява сладкодумният ни събеседник, който преди 2 г. бяга и в най-големия ски маратон в света на 90 км – във Васалопет, Швеция. Със заразителен ентусиазъм Панков вече планира и подобно изпитание за следващата зима.
С легендата Каиса Макарайнен, която печели на 70 км в Леви, ден след победата на Пепи.
Бояна
Участникът на три олимпийски игри поддържа тази впечатляваща форма с активен начин на живот и физически усилия. Постоянно е в планината – дали на родната Витоша, или в Рила, Пирин, Стара планина. „През зимата тренирам почти всеки ден на Витоша, където е запазено малко парче пистичка от 800 м. Колената са ми претоварени лятото от заниманията ми със спортно ориентиране, но си взимам препаратите и продължавам. През зимата със ските нямам здравословни проблеми.“
От дома си в Бояна той се качва за час и половина до Златните мостове с т.нар. смесено придвижване – с щеки, бързо ходене и бавно бягане в планината, само нагоре. „Специална храна не употребявам, но пия доста вода, ям повече плодове и зеленчуци, хапвам готвено. Сам съм, откакто ковидът отне съпругата ми. За мен се грижат дъщерите ми Десислава и Румяна“, споделя Панков.
Цялото задружно семейство живее в родната на нашия герой Бояна, от която започва пътят му към големия спорт. „В това време всички караха ски, даже в самата Бояна си карахме по стръмната улица, а много от моите съученици станаха водещи скиори като Павел Шаламанов. Аз обаче се насочих към бягането, идваше ми отвътре“, спомня си Пепи, който тренирал и лека атлетика, където станал №1 на България на 800 м за юноши през 1961 г., а през 1964 г. и на крос.
„Екипировката тогава беше много тъжна, бягахме с гуменки и най-голямата ми мечта като национален състезател беше да имам маратонки. Опитвахме се да купим старите от отбора на ГДР, който беше на лагер с нас на Белмекен, но те отказваха, защото трябваше да ги върнат, за да получат нови. И ние бягахме с гуменки, тренирахме повече обем, отколкото сегашните атлети.“
Петър и синът му Боби на 55-километровия ски маратон в Леви
Алпи
Първите му ски? „Даваха ни ги от Славия, ползваш зимата и ги връщаш. Не можеше да си купиш, а в чужбина нямаш пари. В този период ски бягането бе много масово и вече с традиции – още на първите зимни игри и на световното през 1936 г. е имало българско участие. За Олимпийските игри през 1968 г. само един от нас можеше да се класира. Имаше поредица от контролни състезания, в които трябваше да си извоюваш мястото. Аз го направих при много сериозна конкуренция с колегите, които също заслужаваха да отидат.“
На игрите в Гренобъл’68 завършва 25-и на 15-километрова дистанция и 26-и на 30 км, но – каква изненада! – за коронната си дисциплина на 50 км е върнат в България. Причината е, че по същото време Витоша е домакин на първата балканиада и Панков трябва да я спечели. Иначе и в трите си участия на зимни игри (другите са в Сапоро’72 и Инсбрук’76) той записва класирания в Топ 30.
Балкани
„От дистанцията на времето именно балканските титли са най-ценни за мен – отчита Петър. – Политиката тогава беше да бъдем най-силни на Балканите, а през 1968-а Витоша за първи път прие такъв шампионат. Молех се на треньора и на ръководителя да ме оставят на олимпиадата, не знаех дали ще имам друг такъв шанс в живота, чувствах се отлично. Е, спечелих, на Алеко беше пълно. Шест години бях балкански шампион, само веднъж не успях, защото ми се счупи ската. Щастлив съм, че заради мен издигаха българското знаме и в Румъния, и в Югославия (тогава там се включваха Словения, Хърватия и други тогавашни републики), и в Турция, и в Гърция. Това ми е голяма гордост, но най-голямата е, че съм носил знамето на България на откриването на олимпийски игри два пъти, не знам дали на друг се е случвало.“
Кариерата на Панков от първата до последната републиканска титла (общо 14 индивидуални) продължава 19 години: „Във вътрешните републикански първенства тогава, които бяха много масови, имаше сериозна конкуренция. В ски бягането имаше и „Б“ група на първенствата. Всяка победа беше постижение, широко отразено във вестниците. Това беше мястото, където можеше да се получи информация, освен кратките постове по радиото.“
Когато през 1977-а се оттегля като активен спортист в ски бягането, започва да се занимава аматьорски със ски ориентиране. През 1980 година носи бронз с щафетата от световното в Швеция, а още на следващия ден участва на 90 км във Васалопет, където бягат между 10 и 15 хиляди души. „Завърших 143-ти, а 43 години по-късно бягах успешно отново там – усмихва се Пепи. – Това дълголетие е до известна степен от шопския ген, но и резултат на много подготовка и себеотдаване. Никога не съм пушил, умерено съм приемал и алкохол, въпреки че не съм аскет, а обикновен български от това време мъж.“
Един от внуците на Пепи Боян Иванджиков, преди седмица за пореден път спечели Купа България по ориентиране.
Треньор
„Със съпругата ми се запознахме много лесно – бяхме в един клас. Казваше се Бонка, живяхме заедно 55 години, празнувахме златна сватба, но съдбата реши да ни раздели. В Бояна построих голяма къща и сега всички деца живеят до мен. Много се радвам, че те се разбират, прегръщат се. Голямо щастие за мен е да ги видя да си помагат. Възпита ги основно жена ми, защото аз през цялото време бях в планината. Съпругата ми работеше на Летище София, отговаряше за въвеждането на информационните системи, но някак се справи с всичко, свързано със семейството“, горд е Панков, който се развива като спортист по време на следването си за инженер във ВЛТИ, след това завършва и ВИФ.
„Имах възможността да работя и като треньор на националния отбор за Олимпийските игри през 1984 година в Сараево. Отборът беше в много силен и мотивиран състав – в него беше вече олимпийският медалист от Лейк Плесид Иван Лебанов, Христо Бързанов и още 5 отлични ски бегачи. В предолимпийския сезон имахме отлични резултати на Лебанов, Бързанов, Симидчиев и др. Беше ни поставена „олимпийска задача“ да се класираме в десетката на щафетата. Непосредствено преди заминаването за игрите Лебанов се разболя, но останалите се раздадоха максимално и постигнаха отличното 10-о място, най-доброто в историята на щафетата. Това са по постове Светослав Петров, Атанас Симидчиев, Милуш Иванчев и Бързанов“, връща се назад Панков.
„Един от най-големите ми успехи е, че бях сред проектантите на трасетата за ски бягане и биатлон за кандидатурата ни за зимни олимпийски игри. През 1986-а имахме голям шанс, защото загубихме само с няколко гласа. Беше много сериозна кандидатура, която щеше 100% да промени съдбата и на Витоша, а сега нямаше да водим разговори за спасението й“, смята Петър, който е също така проектант и изпълнител на комплекса за ски бягане и биатлон на Боровец, приел две световни купи по биатлон и едно световно първенство.
„Сега е много занемарен, но е останала една част, която се ползва – въздъхва Панков. – Радвам се на успехите на биатлона, ските, сноуборда, ски ориентирането. Работя с доброволците на световните купи по ски и сноуборд в Банско вече 14 години. От 1996-а в продължение на 12 години организирахме и ски маратона в Пампорово. Основали сме сдружение „Маратон“, което прави състезания по планински бягания. От Самоков до връх Мусала, от Банско до Вихрен, в София от НДК до Черни връх – тази година за 19-и път. Много ми харесва да съм ангажиран и леко изморен. Ако не съм бил физически активен, за мен това е загубен ден.“
Децата, внуците и правнучките на Панков в двора на семейната къща в Бояна
Доброволец
Огромна радост му носят и коментарите на ски бягане по „Евроспорт“: „Дават ми възможност да кажа нещо за моя любим спорт от позицията на специалиста, защото журналистите са много подготвени, но понякога се чувства, когато не идваш от ски бягането.“
В малкото си свободно време Панков обича да чете исторически книги и да гледа предавания на тази тема. „Толкова интересни има, че човек не може да се отдели от телевизора – усмихва се той. – Светът около нас се развива лавинообразно. Много е тъжно, че има войни, но не можем да повлияем на това. Аз съм бил офицер от резерва и даже получих писмо, че вече не се водя на отчет. Решил съм обаче, не дай Боже, ако стане нещо, да се запиша доброволец. Надявам се да не се стигне до това, но считам, че все още бих могъл с нещо да съм полезен.“
В момента Панков е незаменим помощник на трите си деца, на петимата си внуци и двете правнучки, които до един е водил в любимата планина. „Щастлив съм, че все още може да съм им полезен, а не в тежест. Шегуваме се, че вкъщи аз съм 112. Всеки, каквото и да му се случи, ми се обажда. Кой закъснял за училище, кой не може да се прибере, защото е много късно, няма автобус или пристига в 12,30 на летището. Трябва да се пазарува – в групата се пуска списък, аз отивам да го изпълня и го доставям. Сегашните млади хора са прекалено заети и се старая да помагам. Децата много се гордеят с мен, те организираха и 80-ия ми рожден ден в Бояна, където всички се събрахме с другите роднини и приятели. Иначе почти всяка събота и неделя ходя на състезания по спортно ориентиране в моята възрастова група. И понеже в момента моят внук Боян Иванджиков е най-добрият ориентировач на България, там съм известен като дядото на Боян. Той завърши промишлена химия в университета на Единбург, но се върна и работи по специалността си в София“, завършва Пепи с бодра усмивка.
Таня Манова
