К осмическите драми в познатата ни вселена са много красиви и по правило създават от най-ефектните галактически пейзажи. НАСА всеки ден пуска поне по една снимка за размисъл или просто за любуване. С тези изображения илюстрира големи космически събития и катастрофи.

Галактически войни

Collaborative Astrophotography Team (CAT)

Две огромни галактики са влезли в гравитационна битка и това продължава милиарди години. Вляво, заобиколена от сини ръкави и осеяна с червени мъглявини, е спиралната галактика M81. Вдясно, белязана със светла централна линия и заобиколена от червен светещ газ, е неправилната галактика M82. Гравитацията на всяка галактика влияе драматично на другата, но след няколко милиарда години ще остане само една и тя ще е сбор от двете.

Изчезването на Сатурн

Natan Fontes

През 1610 г. Галилео Галилей става първият (поне документиран) човек, който наблюдава пръстените на Сатурн, изпробвайки новоизобретения от Липерхей телескоп. Тогава той ги нарича уши. Но само след две години ушите изчезват и Галилей е силно смутен. Всъщност наклонът на пръстените към Земята става такъв, че не се виждат, а те си обикалят около гигантската планета. И тази драма визуално се разиграва на всеки 15 години. На илюстрацията са снимки, направени край град Бразилия – столицата на едноименната държава, на които се вижда как постепенно пръстените изчезват, последната е от тази година и на нея ушите на Сатурн не се виждат.

Вихър

Robert Hurt, NASA/JPL-Caltech

НАСА и Европейската космическа агенция решиха да проверят дали наистина материята се завърта със скоростта на светлината, когато влиза във вихъра на масивна черна дупка. И дадоха на апаратите NuSTAR и XMM да наблюдават черната дупка в центъра на спиралната галактика NGC 1365. Границата за светлинната скорост беше потвърдена чрез измерване на нагряването и разширяването на спектралната линия на ядрените емисии на вътрешния ръб на околния акреционен диск. Това е изобразено и на илюстрацията.

Сбогом на Меркурий

NASA, Johns Hopkins Univ. APL, Arizona State Univ., CIW

Апаратът MESSENGER („Вестоносец“, съкращение от MEcury Surface, Space ENvironment, GEochemisty and Ranging) прави последната си снимка на повърхността на Меркурий на 30 април 2015 г., а след това се предполага, че се разбива в заснетия регион между изпълнения с лава басейн Шекспир (долу вдясно в червено) и големия кратер Яначек (горе вляво). Апаратът е изстрелян през 2004 г. и е извършил над 4000 обиколки, след като през 2011 г. е достигнал най-близката до Слънцето планета.

Пресечка

NASA, ESA, STScI

Този зашеметяващ портрет на спиралната галактика с пресечка NGC 5335 е заснет от космическия телескоп „Хъбъл“. С диаметър около 170 хиляди светлинни години и разстояние от нас над 200 млн. светлинни години в съзвездие Дева, великолепната спирална галактика се вижда как има огромно количество светеща материя в средата, от която след време ще се образуват множество звезди в центъра й. На заден фон се виждат множество други галактики.

Драконово яйце

Daniel Stern

Не е сюжет от „Игра на тронове“, а мъглявината NGC 6164, известна и като Драконово яйце. Създадена е от рядка гореща звезда от тип O, около 40 пъти по-масивна от Слънцето. В центъра й има космически облак, заобиколен от още няколко по-големи. Звездата е на възраст едва 3-4 млн. години и след още 3-4 млн. години може би ще експлодира като свръхнова. Предполага се, че звездата е избухнала веднъж и след това е повторила, за да се получи тази странна мъглявина. Драконово яйце е на 4200 светлинни години от нас в южното съзвездие Норма.

Взрив

NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA); Acknowledgement: R. Sahai (JPL) et al.

Планетарната мъглявина IC 418 е наречена Спирограф заради приликата с нарисувано от този инструмент, използван често и от деца. Образувала се е най-вероятно от звезда, подобна на нашето Слънце. Само преди няколко хиляди години IC 418 вероятно е била обикновен червен гигант. След като ядреното й гориво е свършило, се превърнала в бяло джудже, видимо в центъра на изображението. Спирограф се намира на около 2000 светлинни години от нас и е с диаметър 0,3 светлинни години.

Плутон

NASA, Johns Hopkins Univ./APL, Southwest Research Institute

Този сенчест пейзаж от величествени планини и ледени равнини се простира към хоризонта на малък далечен свят. Заснет е от разстояние около 18 хиляди километра, когато апаратът New Horizons („Нови хоризонти“) поглежда към Плутон на 14 юли 2015 г. Тези планини стигат 3500 м височина.

Отстрани

ESA, Gaia, DPAC, Stefan Payne-Wardenaar

Как изглежда нашата галактика Млечен път отстрани? Наскоро такава карта беше създадена, като бяха използвани данни за местоположението на над милиард звезди, от мисията Gaia на ESA (Европейската космическа агенция). Подобно на много други спирални галактики Млечният път има много тънък централен диск. По-изненадващо е, че дискът изглежда извит по външните ръбове. Анализът на данните продължава, а Gaia беше деактивирана през март след успешната мисия.

Марсианецът

HiRISE, MRO, LPL (U. Arizona), NASA

Камерата HiRISE на Mars Reconnaissance Orbiter показва изветрели кратери и отлагания в южната част на равнината Ацидалия на Червената планета. Това е мястото Арес 3, където се развива по-голямата част в книгата на Анди Уиър и филма по нея „Марсианецът“ с Мат Деймън. В тази фантастика астронавт погрешка е сметнат за мъртъв и е изоставен на Марс, но той успява да оцелее в суровите условия.