Б алканите вече не са природен оазис на спокойствие. 

След като нетипичен за нас, изтърван черен леопард подлудява цялата ни държава дни наред, друга зъбата опасност се задава  - този път от морето.

Комшиите от Черна гора вече проплакаха от големи бели акули. Има регистрирани нападения срещу хора, което хвърля в паника и ужас и местните, и туристите в региона. А не се знае докъде ще се разпространят из топлото Средиземно море и дали няма да ни споходят и нас. На целия ни страх, само това липсва.

Screenshot/Instagram

Оказва се, че проблемът с белите акули не е от вчера.

Преди година местен рибар хвана екземпляр и го продаде на ресторант. Сега пак рибар от Котор отново хвана акула - малък млад екземпляр.

ИЗНЕНАДА! Рибар улови голяма бяла акула

Но ситуацията никак не е забавна, след като стана ясно, че 12 случая на нападения са регистрирани в зоната на Черна гора.

Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Достига полова зрялост на около 15 години, а продължителността на живот е над 30 години.

Голямата бяла акула е най-голямата съвременна риба-хищник от високо ниво. Храни се основно с морски бозайници, но напада и някои видове риба и птици. Този вид акули са на първо място в списъка на документирани атаки срещу хора, което я прави и най-опасната за човек, но се счита, че хората не са предпочитана храна. Международният съюз за защита на природата класифицира вида като световно уязвим и го причислява към Приложение ІІ от списъка на CITES.

Оказва се, че те живеят във всякакви води. От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води.

Смятало се е, че големите бели акули са много редки гости в Адриатическо море, но по-късно се стигна до заключението, че има много от тях в средната част на Адриатическо море, каза пенсионираният експерт Владимир Онофри, който е работил в Института за море и крайбрежие в Дубровник. 

Той обясни, че там има и много риба тон, така че те всъщност идват за храна.

Владимир добави, че акулите избягват хората. Един от най-очевидните случаи на нападение, които той регистрира, е нападение срещу рибар близо до Висье.

„Той каза, че е бил нападнат от голяма бяла акула. ​​Имало е рибена кръв, а знаете, че те са много чувствителни към кръвта. Морето няма граници, няма визи, а акулата не зависи от Шенген, Тя отива там, където има храна.“

Той заяви, че досега са регистрирани 12 случая на нападения срещу хора в Адриатическо море, но не всички от тях са официално потвърдени.

„Атаките не са целенасочени, но когато хапят, те са опасни. Имат три реда зъби и когато зъбите им паднат, израстват нови. Имат едни от най-силните захапки. Французите са измервали това в костюми със сензори. Най-големият екземпляр е уловен в Дубровник през август някъде през 19 век. Вторият случай е в Шипанска лука, районът на Калудрич. Бялата акула е голяма, дълга е четири до шест метра. Има снимки, хора са си вадили зъби за сувенири“, каза Онофри.

Владимир Онофри

 Владимир Онофри
Screenshot/LTV

Въпреки че са опасни в атака, той подчерта, че има малка вероятност за атака.

„По-скоро самолет ще падне върху главата ви, отколкото акула ще ви нападне. Повечето от тях са близо до Южна Африка, където водите на Атлантическия океан се смесват. Но те мигрират без ограничения.

Изглежда, че днес в централната част на Адриатическо море има повече от тях, отколкото се смяташе преди двадесет или тридесет години. По това време те знаят как да се появяват, въпреки че рядко се приближават до брега. Акулите идват тук за храна. Аншоата идва от Учка, следвана от рибата тон, а рибата тон е последвана от хищници“, добави Онофри.

„Хората започват да се паникьосват заради акулите. А има и по-страшни неща в морето, например големи баракуди, а ако някой спомене баракуда, никой не се плаши. В случай на среща с акула, най-добре е да не я докосвате, защото те не нападат хора без причина“, каза още специалистът.

Освен че може да достигне дължина над шест метра, голямата бяла акула достига може да тежи над 3000 килограма.

Сега остава да се надяваме този вид акули да не прескочи и до нашето море, че само това ни липсва...

*Източник: К1, Dnevnuk, Informer