„Господа офицери! Свалете знамената! Минава героят от Дойран!“ Това са думи на ген. Джордж Милн, командващ английските войски на Балканите в Първата световна война. Те са изречени по време на парада на победата във Великобритания.
А поводът да бъдат казани е появата на парада на българския ген. Владимир Вазов.
Едва ли в цялата нова българска военна история има друг български висш военен, на когото да е била оказвана подобна почит. И това съвсем не е случайно. С поведението и таланта си на военачалник от световен мащаб по време на войната братът на народния поет Иван Вазов си извоюва завинаги достойно място в световната военна история.
Младият капитан Владимир Вазов
Биография
Владимир Минчов Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на родителите си.
След Освобождението през 1886 г. се записва във Военното училище в София. Така започва неговата военна кариера, която го прославя далеч извън пределите на родината. До Балканката война той успява да се издигне до чин полковник. По време на войната Вазов е командир на артилерийски полк с около 1200 войници и офицери състав.
Участва в боевете при Гечкинли, Люлебургаз и Чаталджа.
През Междусъюзническата война той отново е командир на полк и взема участие в сраженията в района на Тракия и Македония. Истинския си военен герой Владимир Вазов разгръща по време на Първата световна война.
Владимир Вазов, вече полковник, на фронта през Първата световна война
В началото на войната той е назначен за командир на бригада и участва в битката при завоя на река Черна, където пада убит поетът Димчо Дебелянов. След това е повишен и му е поверено командването на Девета пехотна Плевенска дивизия, която по това време вече е дислоцирана в района на Дойранското езеро.
Веднага след като поема дивизията, Вазов нарежда да се извърши сериозно укрепване на позициите. Това негово действие име невероятен положителен резултат.
В периода между 22 и 26 април 1917 г. върху българските войници се изсипва истинска оръдейна канонада. За четирите дни са изстреляни 100 хиляди снаряда, но без да нанесат сериозни поражения върху българските позиции. Заради удържането на позициите, добрата подготовка и малкото дадени жертви полковник Вазов е повишен в чин генерал-майор.
Епопея
Между 16 и 18 септември 1918 г. в района, който защитават войските на младия генерал, се провеждат тридневни боеве, останали в българската история като Дойранската епопея.
Срещу дивизията на ген. Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии в комплект с 1 гръцка тежка артилерийска бригада и 1 гръцки конен полк. Не е необходимо човек да има военно образование, за да разбере, че враговете превъзхождат многократно нашите войски и че изходът от сраженията като че ли е предрешен. Не така мисли обаче Вазов.
Той се обръща към войниците си кратко и ясно: „Бойци, трябва да победим или да умрем. Друг изход нямаме.“ И чудото се случва. Невъзможното става факт. Изправени пред този единствено възможен избор, българските войници извършват чудеса от героизъм, като се налагат и след тридневните ожесточени сражения побеждават и отблъскват противника, който дава около 10 хил. жертви.
Кариера
След излизането на България от войната ген. Владимир Вазов продължава кариерата си в Министерството на войната. През 1920 г. той е произведен в чин генерал-лейтенант и става председател на Съюза на запасни офицери.
Той е сред създателите на Българския народен съюз „Кубрат“, който се обявява открито срещу управлението на БЗНС и Александър Стамболийски. След пенсионирането си Владимир Вазов продължава да се занимава с активна обществена дейност. Избран е за кмет на София и управлява столицата между 1926 и 1932 г.
Неговото управление е известно с голям размах на действие. Генералът изгражда 22 км нови трамвайни линии, нови стоманенобетонни мостове над Перловската и Владайската река, разширена е електрификацията на столицата и се работи по строежа на водопроводите за докарване на питейна вода за нуждите на столичани.
През 1936 г. английски военни ветерани канят своя бивш противник на фронта да участва на конгреса на организацията Британски легион и парада, честващ победата им в Първата световна война.
На жп гарата българинът е посрещнат от кмета на Лондон и е настанен в истински средновековен аристократичен замък.
На парада участват над 3000 военни и 200 военни знамена. Когато българският генерал се появява, колегата му ген. Джордж Милн изрича словата, за които вече стана дума. „Господа, свалете знамената! Минава ген. Вазов, победителят от Дойран!“ А председателят на Британския легион майор Готлей заявява: „Ген. Вазов е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.“
За съжаление героят от Дойран има нещастието да доживее до 1944 г. и да бъде очевидец на болшевишкия преврат.
Както е добре известно, още в първите дни, седмици и месеци новите властници предприемат мерки да унищожат физически всички неудобни по пътя си. При тези техни действия не са пощадени дори и отдавна излезлите в пенсия български генерали и офицери, донесли славата на българската армия по фронтовете през времето на трите последователни войни за национално обединение.
На мушка
След 9 септември 1944 г. ген. Владимир Вазов, който по това време вече е надхвърлил 75 години, е взет на мушка от другарите комунисти.
Той е обявен за слуга на фашисткия режим на цар Борис и е интерниран в ловешкото село Рибарица, където според официално приетата информация умира на 20 май 1945 г. в крайна бедност и нищета.
Часовникът и табакерата на Владимир Вазов днес се съхраняват в НВИМ София
Според други източници обаче Владимир Вазов умира на същата дата, но в Тетевен, в жилището на свои роднини. До последните дни генералът се е грижел, въпреки трудностите, да бъде винаги опрятен, гладко избръснат и с чисти и изгладени дрехи.
След смъртта погребението на героя от Дойран е повече от символично.
Върху гроба му е поставен дървен кръст с имената, без да е изписано, че е генерал.
Гаврите на комунистите обаче не свършват дотук.
Години по-късно теренът на старото тетевенско гробище става почивна станция на Централния съвет на профсъюзите.
Според разказите на очевидци от онова време костите на генерала са извадени от гроба му и са изхвърлени.
Според една от запазените до наши дни истории тогавашният главен архитект на Тетевен успява тайно да събере костите на ген. Вазов и да ги предаде на наследниците му, които ги препогребали в София. Така духът на героя от Дойран най-сетне намерил покой.
Паметникът на ген. Владимир Вазов в Плевен
Издевателствата на комунистите след 9 септември 1944 г. обаче далеч не приключват с тези над генерала.
На тях са подложени и наследниците му. Ген. Вазов има трима синове. Единият от тях, Георги, химик по образование, е хвърлен в концлагера „Бобов дол“. Връща се при семейството си след няколко години едва жив и с избити зъби.
Възрастният вече ген. Владимир Вазов със синовете си
Най-малкият син, носещ името на баща си, е осъден от Народния съд като враг на родината на 10 години затвор, глоба и конфискация на имуществото му.
Обвинението срещу него е, че е бил английски шпионин. Освободен е от затвора, след като майка му пише писмо до самия Вълко Червенков.
Днес на името на ген. Владимир Вазов е кръстен един от централните булеварди в София.
Иван Първанов
