П рез юни 1932 г. по време на изборната кампания за местни органи на властта в Русе е предвидено да се проведе голям предизборен митинг, на който да говори проф. Александър Цанков. Изключително спорна личност, оценките за него като политик варират от „кръволок“ до „спасител“.
Цанков е тясно свързан с Русе. Тук той прекарва едни от най-хубавите си младежки години. Бъдещият министър-председател на България (1923-1926) е роден в Оряхово. Първо учи във Видинската гимназия, после една година в Бургодорф, немска Швейцария, и продължава в Русенската мъжка гимназия. Колкото и невероятно да звучи, той е сред най-ревностните пропагандатори на социалистическите идеи. Завършва класическия отдел на гимназията през учебната 1898/1899 г. Записва право, става член на БРСДП, сътрудничи на Благоевото „Ново време“, специализира политикономика в Германия и Полша. През април 1919 г. е избран за професор и прави опит да стане член на БЗНС, но лично Стамболийски отхвърля молбата му. Скъсва с левите си убеждения и през 1922 г. оглавява Народния сговор. Като премиер името му се свързва с едни от най-кървавите събития в нашата история – свалянето от власт на земеделското правителство, убийството на Стамболийски, потушаване въстанието през 1923 г. През 1931 г. публикува монографията си „Политикономика“, която се смята за венеца на икономическата мисъл в България.
Атмосфера
Обстановката в цялата страна е напрегната. Срещу Цанков са настръхнали комунисти, земеделци, социалисти. Такава атмосфера цари и в Русе. Събранието е насрочено за 25 юни 1932 г. преди обяд. От няколко дни се носи мълвата, че земеделци и комунисти ще попречат на провеждането на митинга. Цанков пристига на 24 юни и нищо особено не се случва. На следващия ден нещата са различни. В центъра на града се забелязва от ранна утрин струпване на много работници, граждани и селяни. Предвидено е събранието да се проведе в лятното кино „Олимпия“ (на мястото на днешната поща), а ако времето е лошо – в Доходното здание. Превалява дъжд и към 10 часа привържениците на Сговора започват да изпълват салона. В същото време нахлува и голяма тълпа от земеделци и работници, които заявяват, че залата е ангажирана за тяхно мероприятие. Въпреки всички усилия хората на Цанков не успяват да ги прогонят. За да се избегнат нежелателни инциденти, цанковистите се насочват към лятното кино. Към тях се присъединяват и 200 души, дошли с автомобили от селищата на околията. Цанков, придружен от най-близките си сътрудници, се отправя към киното. Всички околни улици са изпълнени с враждебно настроени хора, които надуват пронизително свирки и отправят гневни възгласи. Точно в десет и половина Иван Георгиев открива събранието и дава думата на проф. Цанков, който произнася двучасова програмна реч. Около киното прииждат все повече земеделци, много от които размахват листове с карикатурата на професора, на които той е изобразен застанал пред голям куп човешки кости. Рисунката е направена от художника на театъра Георги Каракашев. Пристига конна полиция и започва да разпръсква тълпата. В градинката пред киното се издига импровизирана трибуна и работническият народен представител Борис Кръстев започва: „Другари работници, полицията ни разгонва, за да може народният убиец да говори...“ Тълпата го подкрепя с викове: „У, у, у!“, „Позор!“, „Долу убиеца!“. Полицията прекъсва речта и арестува Борис Кръстев и адвоката Александър Нейков. Множеството започва бавно да се разпръсква. Ситуацията сякаш е овладяна. В 12 и половина Цанков напуска киното и акламиран от политическите си приятели, се отправя към градското кaзино в края на градината (днешния фонтан). Около 250-300 земеделци и работници обграждат цанковистите и започват да ги освиркват и ругаят. По-буйните от двата лагера се вкопчват в ожесточени ръкопашни схватки. Конната полиция с голи саби се опитва да въведе ред. Четирима граждани са премазани от връхлитащите коне. Един стражар се сгромолясва с коня си върху осмокласника от техническото училище Величко Стоянов.
Нападение
Точно пред входа на кaзиното група земеделци нападат охраната на Цанков. Започват да си разменят тежки юмручни удари и ритници. Неочаквано между биещите се промъква строен младеж, който с пистолет в ръка застава срещу Цанков и стреля два пъти. Единият от куршумите ранява в слабините телохранителя Георги Церовски, който се свлича на земята. Нападателят натиска отново спусъка, но оръжието засича.
Веднага е арестуван и отведен в първи участък. Атентаторът е известен на всички русенци – това е 29-годишният Ангел Коджабашев, председател на областния Младежки земеделски съюз.
Русенското кaзино
Цанков приема хладнокръвно покушението. Програмата му продължава по предварителния план. В 16 часа провежда организационно събрание с актива на Сговора и към 18 часа потегля с придружаващите го лица за София.
Пред следователите Коджабашев твърди, че е нападнат от охраната и стрелял при самоотбрана. Пред участъка се струпва огромна буйстваща тълпа. За да се успокоят страстите, докато текат разпитите, Коджабашев е пуснат на свобода. Преоблича се в еврейската баня и напуска града с лек автомобил, собственост на един турчин, негов приятел. Укрива се в София.
Спортист
Ангел Коджабашев е роден на 17 септември 1903 г. в с. Червена вода. Работи като печатарски работник и се изявява като разностранен спортист. През 1919 г. е сред учредителите и ръководителите на спортния клуб „Ангел Кънчев“. Дълго време е капитан на футболния тим. Истинското му призвание е леката атлетика – десетобоят. На областните събори на юнаците – в Габрово (1919), Лом (1922) и Видин (1923), той е победител и се окичва с лаврови венци. На националния събор в София през 1924 г. е първи (премиран със златен джобен часовник), а през 1930 г. – втори. На следващата година в международните състезания във Венеция печели бронзовата купа. Когато състезателите отиват в Рим да положат венец пред Паметника на незнайния войн, тогавашният български посланик в Рим ген. Иван Вълков му подава ръка. Коджабашев отказва поздрава с думите: „С убийците на Стамболийски не се ръкувам!“.
Причината за тази постъпка се крие във факта, че той е горещ сторонник на земеделската партия и личен приятел със сина на земеделския вожд. Коджабашев се оженва през 1929 г. за русенката Цанка Гатева. Семейството често пътува до София, където е радушно прието в големия апартамент на Асен Стамболийски на ул. „Гурко“, срещу Зоологическата градина. Децата на Коджабашев Христо и Ирина играят с внуците на Стамболийски Милена, Мария и Александър. Несъмнено близката дружба с прочутата фамилия спомага на Коджабашев да отвори собствена печатница „Победа“ на ул. „Николаевска“ (срещу джамията). Много от пропагандните материали на земеделската партия се печатат тук. Лятно време наема комбайни и трактори и жъне златната добруджанска пшеница.
В Русе следствието приключва и Коджабашев е даден на съд. Съпругата му поема разноските по лечението на ранения Церовски. Всеки ден наема файтон, който го води и връща от болницата, където му сменят превръзките. Коджабашев е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба 50 хиляди лева. В затвора не влиза, докато обжалва присъдата, е обявена амнистия.
Дистанция
Комунисти и земеделци се дистанцират от Коджабашев и заявяват твърдо, че нямат нищо общо с покушението. След 9 септември 1944 г. Коджабашев също не дава смислено обяснение. Казва, че воден от ярост, импулсивно решава да отмъсти за гибелта на Стамболийски, като убие Цанков, но много от разпитаните 60 свидетели твърдят, че с нищо не е предизвикан и предварително планувал и оповестил акцията си сред земеделци. Твърди се още, че първоначалният замисъл е бил да се взриви бомба в салона, която е заложена под сцената, но планът пропаднал, тъй като мястото на събранието се променя.
Ангел Коджабашев няма особени неприятности с народната власт. За разлика от него Асен Стамболийски прекарва седем години в „Белене“. Коджабашев не забравя приятеля си и помага с каквото може. Отказва да се включи в движението на горяните. На 12 март 1949 г. печатницата му е национализирана. Коджабашев се разделя с бялата риза, ръкавелите и хубавия костюм. Купува кон и каруца и започва да разнася продукти по ресторантите. През 1960 г. получава диабетна гангрена и ампутират десния му крак. Умира през 1977 г. Некрологът му е отпечатан на собствената му печатарска машина, която е дадена за ползване на „Обреден дом“.
След покушението в Русе проф. Цанков прекратява предизборната си обиколка, но въпреки това получава голямо количество гласове. През август 1944 г. успява да избяга във Виена. Осъден задочно на смърт, но американците отказват да го екстрадират. От 1949 г. се установява в Аржентина, където умира на 27 юли 1959 г.
Боян Драганов
