П роблемът със здравословните рискове от причастието се поставя сред все повече християнски деноминации по места. Това на пръв поглед е доста парадоксално предвид факта, че от векове църковното тайнство се ползва от християните не само за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот, но и за изцеление.
Претворяване
Евхаристията се състои в молитвено претворяване на хляб и вино, които със силата на Светия дух се превръщат в Тялото и Кръвта на Бог Иисус Христос. После даровете се приемат от вярващите по време на литургия. Тайнството е завещано на човечеството от самия Христос по време на Тайната вечеря преди повече от 2000 г. В наши дни обаче все повече хора страдат от различен тип алергии, непоносимост към глутена или към алкохола. Има и автоимунно заболяване, което се нарича цьолиакия, свързано с консумацията на пшенични изделия. Оказва се, че то също лишава милиони земляни от участие в църковните тайнства.
Свети Димитър
Съвсем наскоро Гръцката православна архиепископия на Америка разреши възможността причастието да бъде с безглутенов хляб и безалкохолно вино за чувствителните към храни православни християни. Първата „адаптивна литургия“ се проведе в църквата „Свети Димитър“ в град Уестън, щата Масачузетс. Решението на владиката Елпидофор обаче бе остро разкритикувано като акт „на границата с ереста“.
С такава позиция излязоха местни православни журналисти, които осъдиха практиката като проява на „неверие в Евхаристията“.
Лъжица
Това не е първият път, когато Гръцката архиепископия според тях демонстрира „липса на вяра“ в тайнството Свето причастие. А като пример се сочат хигиенните мерки, предприети отвъд океана заради пандемията от Ковид-19.
„Спомняте ли си 2020 г., когато въведоха множество лъжици за раздаване на причастие? Очевидно Тялото и Кръвта на Богочовека можеха да очистят греха и да победят смъртта, но не можеха да стерилизират една лъжица. Сега, изглежда, Евхаристията се свежда до хляб и вино – диетичен риск за тези с чувствителност към глутена. Лудост!“, подчертава статия по темата. Авторът й призовава това богохулство да бъде изхвърлено на бунището на историята – заедно с нечестивия съюз, който го е финансирал. Тук вероятно се визира Икуменическият институт „Хъфингтън“ в колежа „Холи Крос“, който инициира конференция за включване към православието и на хората със здравословни увреждания. Организаторите поискаха още хипоалергенен тамян и преводачи на жестомимичен език по време на службите.
Англикани
От известно време подобен дебат тече и в Англиканската църква. В началото на годината тя получи тежки обвинения, че на практика изключва от Христовото тяло поклонници и свещеници, които по лекарска забрана не консумират алкохол или имат хранителна непоносимост. Доста често те приемат само една от двете съставки на тайнството. Преподобната каноник (длъжност към църковно настоятелство – б.а.) Алис Кемп попита през февруари: „Може ли да се обмисли възможността за законно използване на безглутенови и безалкохолни елементи по време на Евхаристията, за да се премахне несправедливостта на това изключване?“
Главният синод на църквата на Англия обаче засега отказва да промени древния ритуал, символизиращ жертвата, смъртта и възкресението на Иисус Христос.
Тапиока
Майкъл Ипгрейв, епископ на Личфийлд и председател на литургичната комисия, увери, че вярващите участват в тайнството и без да консумират и двете му съставки. Той даде за пример, че това често се практикува при болни хора и при деца. Духовникът изтъкна още, че алтернативните просфори – направени от ориз, картофено брашно или тапиока (получен от корените на растението маниока) – не могат да се считат за „хляб“ поради липсата на зърното пшеница. Освен това канонично правило на англиканите гласи, че хлябът, използван за Свето причастие, трябва да бъде направен от „най-доброто и най-чисто пшенично брашно, а виното да бъде от ферментирал гроздов сок, добро и здравословно“.
Католиците с диетична евхаристия
Монахини от Католическата църква в Мисури разработиха хостия (просфора), която съдържа едва 0.01 % глутен. Това се постига чрез желатинизирано пшенично нишесте. Римският кодекс (924 §2) гласи: „Хлябът трябва да е направен само от пшеница (mere triticeus) и наскоро приготвен, за да няма опасност от разваляне.“ Наличието на глутен, макар и микоскопично, се счете, че не е в разрез с канона. Диетичната хостия бе разрешена от бъдещия папа кардинал Йозеф Ратцингер през 1995 г., докато той оглавяваше Конгрегацията за божествено поклонение и дисциплина на тайнствата.
От цьолиакия в САЩ страдат над 3 млн. души, а в световен мащаб – един на всеки 150-има. При нея имунната система кара тялото да атакува лигавицата на тънките черва, когато се погълнат определени протеини, често срещани в зърнените култури като пшеница, ръж и ечемик. Все още няма лек за това заболяване и единственото лечение е напълно безглутенова диета.
Христос ял хляб от зърното на траките
Хлябът, използван от Христос по време на Тайната вечеря, е бил далеч по-здравословен от днешния. Той вероятно е бил замесен от древен сорт пшеница, като лимеца, срещана и в България и наричана зърното на траките. Другите варианти за житото са били емер, спелта или камут. Те са съдържали глутен, но в по-малки дози, които в наши дни се вдигат чрез сортово подобряване чрез облъчване на зърното с радиация или пипане на генома му. Другата считана за неособено полезна съставка в днешния хляб е маята. По време на Тайната вечеря обаче хлябът е бил безквасния маца. Той е основен елемент в еврейската кухня, особено по време на Пасха, когато и Христос събира апостолите малко преди да бъде заловен и разпънат. А що касае до виното, то е било по-слабо от днешното, тъй като при ферментацията не е била добавяна захар, а после е било разреждано с вода.
Любомир Старидолски
