Н а днешния 24 май честваме празника на славянската писменост. Създадена като глаголица през IX век от Кирил и Методий, тя предшества кирилицата, на която четем и пишем, дело на Климент Охридски. Но освен тези две азбуки има още две писмености, дело на дедите ни, за които се говори само апокрифно.
Оказва се, че Кирил и Методий (и учениците им) стъпват върху една мистична писменост, наричана прабългарски руни. Освен за комуникация те са били използвани за предричане на бъдещето и лечение, твърдят метафизици и изследователи.
Следи от руните се откриват върху безчет старобългарски паметници, керамика, бижута, камъни и др. Тайнствените „черти и резки“ (както ги нарича Черноризец Храбър) присъстват и върху най-популярния в наши дни прабългарски амулет – розетата от Плиска.
Плиска
Тя е открита през 1961 година при археологически разкопки в Плиска, средновековната столица на България. Датирана е от археолозите към VII-IX век. Направена е от бронз, а големината й е едва 38 мм. Представлява 7-лъчна звезда, като на всеки лъч са изписани по два знака, или общо 14. Плюс един не по-малко мистичен на гърба, т.е. символите стават 15. Нумерологичното тълкувание на артефакта ще оставим на кабалистите. Защото всъщност българската розета представлява една от най-големите лингвистични и културни загадки в световен план, чиято функция и писмена система все още не е разчетена/разтълкувана.
Ипсилон
Тръгвайки условно отзад напред, на гърба се намира знакът ипсилон в комбинация с две хасти (IYI). Теориите на учени за тази графемна комбинация гласят, че тя може да означава върховния прабългарски бог Тангра, както и свещеното за предците ни число 7 или дори знака на рода Дуло. Според едно апокрифно тълкувание амулетът се е използвал за връзка с невидимите светове и измерения. Това изобразява и ипсилонът (символ на човека), застанал като в галактически портал между този и отвъдния свят.
Календар
Друга интригуваща теория от последните години гласи, че амулетът представлява седмичен календар според влиянието на космоса. При него на всеки лъч е изписан по един ден от седмицата и съответната планета, която го управлява, като се наблюдава гръко-римско влияние. Така например понеделник е Луна, вторник – под влиянието на Марс, сряда е Хермес, т.е. Меркурий, четвъртък е Зевс, т.е. Юпитер, петък – Венера, събота е Сатурн, а неделя е в енергийната орбита на Слънцето.
Линеар А-Б
Разбира се, това е само възможно тълкувание, като опитите за разбиване на старобългарския шифър продължават. Проучвания (по-стари на Фьодор Успенски и съвременни на Павел Серафимов) откриват интригуващи сходства между розетата от Плиска (и въобще нашите руни) и първата европейска писменост – Линеар А (и по-късната Линеар Б). Тя е открита през 1900 г. на остров Крит, като е датирана около 1800 г. пр. Хр. Фантастичното в случая е, че знаци от Линеара се срещат и по нашите земи в паметници (като Плиска, Градешница, Караново, Перперикон), които са на доста по-сериозна възраст – до 7000 г. Т.е. колкото и невероятно да звучи на фона на окаяното ни общество и държава, но от всичко това излиза, че по Божия воля сме прародина на цели 4 писмени системи. Може би на планетата ни няма друга нация, която да се гордее с такъв феномен.
Любомир Старидолски
