У чените вдигат тревога и публикуват спешна актуализация за т.нар. "астероид „убиец на градове“, полетял към Земята.

Астероидът 2024 YR4, „убиец на градове“, може би вече не е на път към сблъсък със Земята .

Но НАСА увеличи вероятността той да удари Луната само след седем години. 

Според космическата агенция, сега има 4,3% вероятност 2024 YR4 да се сблъска с Луната на 22 декември 2032 г. 

Събитието на удара може да се види от Земята като ярка светкавица, докато лунен материал се изхвърля в космоса. 

Данни за удара

Открит едва в края на миналата 2024 година, 2024 YR4 е с диаметър между 174 и 220 фута (53 и 67 метра) – приблизително със същия размер като Boeing 747. 

Ако  космическият камък удари Земята, той ще създаде експлозия, еквивалентна на детонация на 7,7 мегатона тротил и ще остави кратер с ширина 917 метра в земята. 

Ударната вълна, излъчваща се от удара, би унищожила район с размерите на голям град, поради което е определена като „убиец на градове“. 

За щастие, шансът да удари Земята е практически нулев, но новите наблюдения на НАСА увеличават вероятността да удари Луната. 

Според НАСА, новите коефициенти са леко повишени спрямо предишните 3,8% шанс за сблъсък на YR4 през 2024 г. с Луната. 

„С постъпването на данни е нормално вероятността за удар да се променя“, каза Моли Васер, служител по връзки с обществеността в Координационния офис на планетарната отбрана на НАСА. 

На повече от 30 милиона мили разстояние, астероидът 2024 YR4 вече е твърде далечен, за да бъде открит с телескопи на Земята. 

Така че НАСА разчита на наблюдения от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST), който е разположен в космоса на около 1 милион мили от нас.  

Орбитата

Астероидът 2024 YR4 в момента е на широка „елиптична“ (не идеално кръгова) орбита около слънцето, което го отдалечава още повече от нас преди. 

По-нататъшни актуализации няма да бъдат възможни до 2028 г., когато космическият камък се върне към Земята и стане достатъчно ярък, за да бъде открит отново. 

Но преди да изчезне от погледа им, JWST успя да събере още едно наблюдение на обекта, направено с помощта на близката инфрачервена камера миналия месец. 

„С допълнителните данни, експерти от Центъра за изследване на обекти около Земята на НАСА в Лабораторията за реактивно движение на агенцията в Южна Калифорния допълнително прецизираха орбитата на астероида“, каза Васер. 

Когато се върне обратно към вътрешната част на Слънчевата система, астероидът ще достигне изумителните 85 милиона мили в час (38 000 км в секунда). 

Астероидите ускоряват, когато се приближават към слънцето, поради увеличеното гравитационно привличане от слънцето, докато се приближават – малко като обект, който се движи по-бързо, колкото по-близо се доближава до земята. 

В случай че астероидът удари Луната, това няма да промени орбитата на нашия естествен спътник около Земята, според НАСА.

Това обаче би създало огромен кратер, изхвърляйки скалист лунен материал в космоса и генерирайки ярка светкавица, която би трябвало да се вижда от Земята. 

Събитието с удар би било първият път, когато учените биха могли да наблюдават как известен астероид създава лунен кратер в реално време.

Данните, събрани от този удар, биха могли да помогнат на учените да разберат повече за други кратери на лунната повърхност.

Трябва да се отбележи, че има 95,7% вероятност изобщо да не удари Луната, както е в момента – и вероятността вероятно ще продължи да нараства и намалява. 

Опасността

Астероидът 2024 YR4 беше открит на 27 декември 2024 г. и скоро се превърна в глобален проблем. 

През февруари 2025 година той задейства тревога в световните космически агенции, когато вероятността му да удари Земята достигна пик от едно на 32, или 3,1% . 

За щастие, около седмица по-късно,  коефициентите бяха значително намалени - само с 0,0039 процента, или едно на 26 000.

Смята се, че астероидът 2024 YR4 е поне със същия размер като астероида Тунгуска, чийто диаметър е бил около 130 фута, според НАСА. 

Тунгуска е причинила най-голямото ударно събитие в регистрираната история, когато е преминала през земната атмосфера през 1908 г., сплесквайки 830 квадратни мили (2150 квадратни километра) гора. 

Според проучване от 2019 г. много хора са загубили съзнание и най-малко трима души са починали като пряка последица от събитието в Тунгуска . 

Експертите са загрижени, че може да открием астероид, застрашаващ цивилизацията и насочен към Земята, твърде късно , без да имаме достатъчно време за мисия, която да го отклони от курса.  

Как да се защитим от удар

DART е една от многото концепции за това как да се неутрализира заплахата от астероид, предлагани през годините. 

Учени в Калифорния изстрелват снаряди по метеорити, за да симулират най-добрите методи за промяна на траекторията на астероид, така че той да не удари Земята. 

Според резултатите досега, астероид като Бенну, богат на въглерод, може да се нуждае от няколко малки издатини, за да зареди траекторията си.

„Тези резултати показват, че може да са необходими множество последователни удари, за да се отклонят, а не да се разрушат астероидите, особено въглеродните астероиди“, казаха изследователите.  

Ядрена бомба 

Друга идея, известна просто като „ядрена бомба“, включва взривяване на ядрен експлозив близо до астероида.

Това обаче би могло да създаде по-малки, но все пак потенциално опасни фрагменти от скали, които биха могли да се завъртят във всички посоки, потенциално към Земята. 

Отклонение на йонния лъч

С отклонението на йонния лъч, струите от двигателите на космическата сонда биха били насочени към астероида, за да оказват нежен натиск върху повърхността му в широка област. 

Ще е необходим двигател, работещ в обратна посока, за да се поддържа космическият кораб на постоянно разстояние от астероида. 

Гравитационен трактор 

И още една концепция, гравитационен трактор, би отклонила астероида, без физически да го контактува, а вместо това използвайки само гравитационното му поле, за да предаде необходимия импулс. 

Професор Колин Снодграс, астроном от Университета в Единбург, каза: „Предложени са няколко концепции, като например „гравитационен трактор“, който бавно да тегли астероид, вместо да го бута с кинетичен ударник.“

„Но кинетичният импактор определено е най-лесната технология за използване във времевия мащаб, който най-вероятно ще бъде от значение за астероид с такъв размер, т.е. ще има време за предупреждение от години до десетилетия.

*Източвник: MailOnline