У чените вдигат тревога и публикуват спешна актуализация за т.нар. "астероид „убиец на градове“, полетял към Земята.
Астероидът 2024 YR4, „убиец на градове“, може би вече не е на път към сблъсък със Земята .
Но НАСА увеличи вероятността той да удари Луната само след седем години.
MOON MIGHT GET SMACKED - NASA TRACKING SPACE ROCK WITH ATTITUDE
— Mario Nawfal (@MarioNawfal) June 10, 2025
Asteroid 2024 YR4 has a 4.3% chance of face-planting into the moon by Dec. 2032.
NASA says Earth’s safe - but the moon might take one for the team.
Once hyped as a threat to us, it's now downgraded to a cosmic… https://t.co/yRIPzHTVBR pic.twitter.com/CZwgrGa18J
Според космическата агенция, сега има 4,3% вероятност 2024 YR4 да се сблъска с Луната на 22 декември 2032 г.
Събитието на удара може да се види от Земята като ярка светкавица, докато лунен материал се изхвърля в космоса.
Данни за удара
Открит едва в края на миналата 2024 година, 2024 YR4 е с диаметър между 174 и 220 фута (53 и 67 метра) – приблизително със същия размер като Boeing 747.
Asteroid 2024 YR4, once the highest impact risk ever recorded, now poses no threat to Earth but has a slightly increased chance of striking the moon in 2032. https://t.co/MYTJOfWOx8
— SPACE.com (@SPACEdotcom) June 9, 2025
Ако космическият камък удари Земята, той ще създаде експлозия, еквивалентна на детонация на 7,7 мегатона тротил и ще остави кратер с ширина 917 метра в земята.
Ударната вълна, излъчваща се от удара, би унищожила район с размерите на голям град, поради което е определена като „убиец на градове“.
За щастие, шансът да удари Земята е практически нулев, но новите наблюдения на НАСА увеличават вероятността да удари Луната.
Според НАСА, новите коефициенти са леко повишени спрямо предишните 3,8% шанс за сблъсък на YR4 през 2024 г. с Луната.
An Asteroid That Was Once A Threat to Earth Could Hit the Moon In 2032, Says NASAhttps://t.co/cygn2iDgAj pic.twitter.com/VGW4oQXms6
— NDTV (@ndtv) June 10, 2025
„С постъпването на данни е нормално вероятността за удар да се променя“, каза Моли Васер, служител по връзки с обществеността в Координационния офис на планетарната отбрана на НАСА.
На повече от 30 милиона мили разстояние, астероидът 2024 YR4 вече е твърде далечен, за да бъде открит с телескопи на Земята.
Така че НАСА разчита на наблюдения от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST), който е разположен в космоса на около 1 милион мили от нас.
Орбитата
Астероидът 2024 YR4 в момента е на широка „елиптична“ (не идеално кръгова) орбита около слънцето, което го отдалечава още повече от нас преди.
По-нататъшни актуализации няма да бъдат възможни до 2028 г., когато космическият камък се върне към Земята и стане достатъчно ярък, за да бъде открит отново.
Но преди да изчезне от погледа им, JWST успя да събере още едно наблюдение на обекта, направено с помощта на близката инфрачервена камера миналия месец.
NASA, ESA and IAWN have all released statements today about newly-discovered #asteroid #2024YR4.
— Tony Dunn (@tony873004) January 30, 2025
New observations have pushed its nominal trajectory about 120,000 km farther from Earth than the animation I posted yesterday. But the odds of impact in 2032 still remain > 1%. pic.twitter.com/bsH6u9vAIJ
„С допълнителните данни, експерти от Центъра за изследване на обекти около Земята на НАСА в Лабораторията за реактивно движение на агенцията в Южна Калифорния допълнително прецизираха орбитата на астероида“, каза Васер.
Когато се върне обратно към вътрешната част на Слънчевата система, астероидът ще достигне изумителните 85 милиона мили в час (38 000 км в секунда).
Астероидите ускоряват, когато се приближават към слънцето, поради увеличеното гравитационно привличане от слънцето, докато се приближават – малко като обект, който се движи по-бързо, колкото по-близо се доближава до земята.
В случай че астероидът удари Луната, това няма да промени орбитата на нашия естествен спътник около Земята, според НАСА.
Това обаче би създало огромен кратер, изхвърляйки скалист лунен материал в космоса и генерирайки ярка светкавица, която би трябвало да се вижда от Земята.
Събитието с удар би било първият път, когато учените биха могли да наблюдават как известен астероид създава лунен кратер в реално време.
Данните, събрани от този удар, биха могли да помогнат на учените да разберат повече за други кратери на лунната повърхност.
Трябва да се отбележи, че има 95,7% вероятност изобщо да не удари Луната, както е в момента – и вероятността вероятно ще продължи да нараства и намалява.
Опасността
Астероидът 2024 YR4 беше открит на 27 декември 2024 г. и скоро се превърна в глобален проблем.
През февруари 2025 година той задейства тревога в световните космически агенции, когато вероятността му да удари Земята достигна пик от едно на 32, или 3,1% .
NEW: NASA Reports ‘City Killer’ Asteroid’s Odds of Striking Earth in 2032 Are Historic
— UAP James (@UAPJames) February 19, 2025
February 18: 3.1%
February 17: 2.6%
February 16: 2.2%
2024 YR4 now has the highest risk assessment for an asteroid ever recorded. pic.twitter.com/UEcHJXbSRZ
За щастие, около седмица по-късно, коефициентите бяха значително намалени - само с 0,0039 процента, или едно на 26 000.
Смята се, че астероидът 2024 YR4 е поне със същия размер като астероида Тунгуска, чийто диаметър е бил около 130 фута, според НАСА.
Тунгуска е причинила най-голямото ударно събитие в регистрираната история, когато е преминала през земната атмосфера през 1908 г., сплесквайки 830 квадратни мили (2150 квадратни километра) гора.
The Tunguska event was a tremendous ~12 megaton explosion that occurred near the Podkamennaya Tunguska River in Yeniseysk Governorate, Russia, on the morning of June 30, 1908. I personally know a man for many years now who was quite high up in the KGB. pic.twitter.com/RZ59OhRqnb
— @AndTartary and antiquity (@andtartary2) November 12, 2024
Според проучване от 2019 г. много хора са загубили съзнание и най-малко трима души са починали като пряка последица от събитието в Тунгуска .
The Tunguska asteroid, which hit a remote Siberian forest in 1908, was just a little over twice the size of Chelyabinsk, maybe 40-50m across. And when it exploded in mid-air, a forest 2.5x the size of New York City was annihilated. pic.twitter.com/sR9Io3mCJo
— Dr Robin George Andrews 🌋☄️ (@SquigglyVolcano) February 9, 2025
Експертите са загрижени, че може да открием астероид, застрашаващ цивилизацията и насочен към Земята, твърде късно , без да имаме достатъчно време за мисия, която да го отклони от курса.
Как да се защитим от удар
DART е една от многото концепции за това как да се неутрализира заплахата от астероид, предлагани през годините.
Учени в Калифорния изстрелват снаряди по метеорити, за да симулират най-добрите методи за промяна на траекторията на астероид, така че той да не удари Земята.
Според резултатите досега, астероид като Бенну, богат на въглерод, може да се нуждае от няколко малки издатини, за да зареди траекторията си.
„Тези резултати показват, че може да са необходими множество последователни удари, за да се отклонят, а не да се разрушат астероидите, особено въглеродните астероиди“, казаха изследователите.
Ядрена бомба
Друга идея, известна просто като „ядрена бомба“, включва взривяване на ядрен експлозив близо до астероида.
Това обаче би могло да създаде по-малки, но все пак потенциално опасни фрагменти от скали, които биха могли да се завъртят във всички посоки, потенциално към Земята.
Отклонение на йонния лъч
С отклонението на йонния лъч, струите от двигателите на космическата сонда биха били насочени към астероида, за да оказват нежен натиск върху повърхността му в широка област.
Ще е необходим двигател, работещ в обратна посока, за да се поддържа космическият кораб на постоянно разстояние от астероида.
Гравитационен трактор
И още една концепция, гравитационен трактор, би отклонила астероида, без физически да го контактува, а вместо това използвайки само гравитационното му поле, за да предаде необходимия импулс.
Професор Колин Снодграс, астроном от Университета в Единбург, каза: „Предложени са няколко концепции, като например „гравитационен трактор“, който бавно да тегли астероид, вместо да го бута с кинетичен ударник.“
„Но кинетичният импактор определено е най-лесната технология за използване във времевия мащаб, който най-вероятно ще бъде от значение за астероид с такъв размер, т.е. ще има време за предупреждение от години до десетилетия.
*Източвник: MailOnline