- Г-н Райчев, областните управители обявиха сезона на пожарите вече, но какво сочи статистиката за миналата година за причините – освен горещините?
- Статистиката е категорична – 97% от причините са от човешко невнимание и немарливост, останалите 3% са умишлени, което е много трудно доказуемо. Но ви уверявам, че ако хората се държат отговорно с гората и при боравенето с огън, те ще бъдат много по-малко и не толкова опасни. Причината може да дойде и от искра от мотор в гората, от хвърлени фасове, запалени клечки. Земеделците трябва да са отговорни и внимателни. Особено когато е горещо, дълго време не е валяло, изсъхнала е тревата, няма влага и като минават с брани, допирът на метала с камъка предизвиква искра и оттам тръгва пожарът. Но ако видим, че някъде има пожар, незабавно трябва да се обадим на 112, за да тръгнат и пожарната, и горските бързо. Защото пожарът в първия един час се овладява много по-лесно, не е стигнал по върховете, не се разраства.
- Защо е важно да се реагира в първия час?
- Не е тръгнал нагоре, вятърът не е успял да го разнесе. То е като при хората, получили инфаркт. Първият час е най-важен. Пример от миналата година, когато в едно село си приготвяха зимнина при силен вятър, тръгна искра, хората опитвали да гасят със собствени сили. Звъннали са на 112 едва когато ситуацията излиза извън контрол. И докато отиде пожарната, той се е разраснал, особено като го подеме вятърът.
- А стърнищата нали са забранени за палене?
- Така е, но трябва да има лична отговорност. При нас е традиция да се правят компоти, лютеница и зимнина. Като видим обаче, че има силен вятър, много е горещо, ще отложим тази дейност. Ще ги направим след два дни или вечерта. Първо почистваме мястото от всичко, което лесно може да пламне, да огледаме дали над огъня няма растителност, която да пламне, държим горивните материали далеч от огъня. Слагаме кофа с вода наблизо или направо докарваме маркуча до огнището. Това са елементарни мерки и всеки може да ги направи.
- При разходки в горите какви специални мерки се предвиждат?
- Законът за горите е ясен при палене на огън по време на пожароопасния сезон. Забранено е паленето на огън в горите и на 100 метра от тях. Има места, където е разрешено паленето на огън, те са обезопасени и обозначени. Там хората трябва да палят точно в огнището, да загасят, преди да тръгнат, и няколко пъти да проверяват дали е изгаснал при напускане. Въпреки това бих посъветвал, като тръгвате на пикник, по-добре е да си приготвите храната у дома, да си я вземете, да хапнете на някоя поляна, но да не палите огън, за да не предизвикате неволно пожар. Не мога до отрека, че в последните години хората са станали по-отговорни към гората, но и ние завишихме контрола. Всяка година през юли и август заедно с пожарната ходим на места, където има струпване на хора, събори, язовири, и даваме предписания за загасване на огъня.
- А умишлени пожари?
- Не бих казал, че хората умишлено палят, дори са много малко тези, които ще драснат клечката нарочно.
- Колко дървесина е похабена от пожари?
- След пожара започва чистенето на терените, залесяване, грижите за отглеждане на гората, но това са щети, които са относителни. Много по-голямата щета са загубата на местообитания и на биоразнобразие. Като изгори гората, изгаря част от хумусния слой, микроорганизмите, много животни намират смъртта си в стихията. Ако приемем, че са милиони щетите от изгоряла дървесина и средствата за възстановяване, десетки милиони са тези от загуба на биоразнообразие.
- Загиват ли едри животни?
- Те надушват дима, имат естествен рефлекс да избягат, но зайци, дребни гризачи, таралежи – те по-трудно. Хванати в капана на огъня, попадат и сърни и техните малки.
- А знае ли се колко гори са изгорели?
- 70 хил. дка са били обхванати от пожари. Но са много по-малко от горелите територии през 2000, 2014 г. миналата година. Миналата година по данни на НИМХ юли е най-топлият месец за последните 100 години, август също е на трето място по високи температури и това показва, че превенцията и отговорното отношение на хората водят до намаляване на пожарите. Също бързата реакция на пожарната, закупуването на техника от нашите регионални дирекции по горите като булдозери, специални автомобили направиха защитата по-ефективна.
- С каква техника влизате в пожарите?
- Специални автомобили, пригодени за първоначална атака на огъня. Това е джип с ремарке, отзад има съд с вода и помпа, която е с високо налягане. Те са бързоманеврени и първи стигат до пожара. Атакуват с тупалки и водата и бързо ограничават огъня. Когато пожарът се атакува в първия час, е на малка площ, с по-малка интензивност, не се е вдигнал нависоко в гората и действията са по-ефективни. Затова обемът на засегнатите територии е по-малък. Имаме 130 такива джипки от седем години.
- Имате ли достатъчно защитни облекла?
- При пожар си имаме оборудване с лопати, тупалки, дрехи с термозащита. Предстои интервенция по програмата за селските райони, по която бенефициенти са ИАГ и регионалните горски дирекции, за защитно облекло, обувки и техника. През последните години много неща се направиха, отлично сътрудничество по места и на национално ниво с пожарникарите.
- А високите планини?
- Там имаме единна схема за разполагане на кули за ранно откриване на пожари. Сега работят определен брой от тези кули, които засичат дим, но пожарът трябва да се разгори. Но основната информация за опасност от огън идва именно от хората, които звънят на 112. Засекли сме, че сигналите от хората най-бързо стигат.
- Оправиха ли се отношенията между търсачите на трюфели и горските, които се дразнеха, че копаят с лопати?
- Напротив, вече много горски стопанства, за да се добива законно трюфелът, са в процедура на изменение на стопанските си планове, което има отношение към издаването на разрешителни. От друга страна, при добив на трюфел се разрохква горската почва и се улеснява възобновяването й. Предстоят проверки на разрешителни за тези, които берат гъби и ги предават в пунктовете. Защото много често десетина души ги продават през един човек с разрешително. То се дава на човек, не на количество.
- Колко струва разрешителното?
- Около 30 лв. на месец, но към тях си плащат осигурителни вноски за труд и здраве, които са към други ведомства, и могат да излязат към 200 лева на месец. Но имайте предвид, че при брането на трюфели тези пари се изкарват за един ден.
- Намалели ли са горите? Непрекъснато се говори за незаконни сечи.
- Напротив. Нашите гори произвеждат 13 млн. кубика ежегодно дървесина. От тях добиваме 5 млн. кубика, остават 8 млн. кубика, те са съхранен въглерод. През 1960 г. сме имали 270 млн. куб. м дървесина, а през 2020 г. имаме 718 млн. кубика. Три пъти увеличение на запаса от горите. Смятайте колко въглерод се съдържа в горите. През 10 години извършваме инвентаризация на горите, на всички – държавни, частни, общински, дори следим кои земеделски площи са придобили характер на гора. България сече половината от прираста на дървесина годишно, докато в Европа – 80-90%. Миналата година дори 25% от прираста.
- Интересно, защо?
- Защото има криза на пазара не само у нас, но и в Европа. Причината е, че масово се смениха печките на дърва с климатици, а търсенето може би заради войната и високия лихвен процент на банките в Западна Европа спира инвеститорите да влагат средства. За нас е много важно да продаваме дървесина, защото тези пари ние влагаме в гората да я поддържаме. В момента има много мъртва дървесина в горите, може да причини пожар. Тези дни бившият зам.-министър Георги Костов дори предлагаше да се правят през зимата контролирани паления в горите, за да се прочистят. Освен това, ако не се сече, не може да се помогне на гората да се самовъзстановява. А младата гора е много по-жизнена и гъвкава. Вярваме, че до края на годината пазарът ще се съживи. Хората трябва да ползват дървени изделия и продукти, защото така ще помагат и на гората да е жива. Тя е възстановяващ се продукт, а пластмасата – не.
- Има ли още чума по дивите прасета?
- Непрекъснато следим, но трябва да се научим да живеем с нея. Но откакто намаляха дивите свине, има огромен прираст на благороден елен, особено в Североизточна България. Събират се на цели стада. Обсъждаме как да ги разселваме, за да има достатъчно пространство за всички.
Това е той
- Инж. Росен Райчев е заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)
- Завършил е специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет в София
- Има втора специалност „Счетоводство и контрол“
- Преди това е бил директор на дирекция „Контрол и опазване на горските територии и ловно стопанство“
- Работи над 20 г. в системата на на горите
Светлана Трифоновска
